Холистичният поглед на древните лечители върху човешката анатомия

Традиционната китайска медицина (ТКМ) ни предоставя уникален начини за опознаване на себе си, на взаимоотношенията ни с другити и околна среда.Невероятен е начинът, по който тази древна система от знания разглежда човешкото здраве и по-точно начинът на функциониране на вътрешната ни система.

Вдъхновена съм да споделя с вас теорията на китайската традиционна медицина относно нашите вътрешни органи, наречена теорията за дзан-фу органите. Може да мислите за тази теория като философия на човешката физиология, датираща от поне 2000 години.

Когато повечето хора чуят думата „орган“ те си мислят за съответната анатомична структура, например – черен дроб. Но в ТКМ органите са нещо повече от анатомична структура. Всъщност, теорията за дзан-фу органите е по-скоро абстрактна концепция. И това понятие често няма нищо общо с органите, свързани със западната анатомия и физиология. Разбира се,  съществува и сходство между гледните точки на запада и изтока. Акцентът при тази по-скоро холистична теория пада върху това как вътрешните органи взаимодействат помежду си и какви са последствията от това взаимодействие.

Сигурно вече си задавате въпроса „Какво всъщност представлява тази теория?“

За да е по-разбираемо ще ви споделя в няколко изречения за така любимата на много от нас теория за Ин и Ян. Много от нас като чуят Ин и Ян си представят древния китайски символ на баланса и хармонията – на половина черен, на половина бял кръг със съответно бяла и черна точка в средата на всяка половина. Сега си представете, че този кръг оживява. Вижте как черното се превръща в бяло, а бялото в черно. И така до безкрай… Тази картина ни показва, че за да има абсолютен баланс Ян не може без Ин, а Ин не може без Ян. Мъжкото и женското начало не могат да съществува едно без друго, те са взаимозависими и непрекъснато се превръщат едно в друго, като поддържат света в съвършена хармония.

Това го наблюдаваме навсякъде около нас, дори и в самите нас. Например денят не би съществувал без нощта, както и нощта не може без деня, а ние не бихме могли да бъдем активни, ако не си почивахме. Тази философия е вкоренена навсякъде в Китай. От храната до имената на градовете.

Предполагам се досещате, че и теорията за дзан-фу органите се основава именно на тази философия. Китайските лечители разглеждат основно 5 дзан и 6 фу органа. Дзан органите според западната медицина са произвеждащи(плътни) органи, а фу органите са провеждащи(кухи). Плътните произвеждащи органи са с ин енергия, а кухите провеждащи органи са с ян енергия.

На всеки Ин орган принадлежи съответният Ян орган, следователно всеки си има определена роля в човешкото тяло, както мъжа и жената имат различни роли в обществото. На бъбрека съответсва пикочен мехур, на далак – стомах, на черен дроб-жлъчен мехур, на бял дроб – дебело черво, на околосърдечна структура – 3 Дзяо (не е орган) и на сърце – тънко черво.

Сега възниква въпросът как тези органи осъществяват комуникацията помежду си. Отговорът е чрез енергийни канали и колатерали, които са невидими за човешкото око. По този начин, ако например дзан органа бъбрек (ин) е в дисбаланс, той предава тази информация на пикочния мехур (ян), който в опита си да компенсира ролята на бъбрека, също излиза от баланс.

Виждате китайската медицина колко холистичен поглед има върху човешкото тяло и благосъстояние. Освен това за всеки дзан-фу орган съществува определена емоция, среда, тип тяло, сезон, вкус, мирис, телесна тъкан, телесна течност, сетивен орган, сезон, час от денонощието, планета, зърно, цвят, животинка и природен елемент. Но това приятели ще научите в следващата поредица от статии.